За Хасково
Хасково - градът на Богородица 
„…край реката редят се, редят се тополите, побелели от първия сняг…” Знаете ли, че известната и любима на много поколения българи песен на „Щурците“ – „Среща“, е вдъхновена от тополовите насаждения покрай р. Хасковска? Вероятно, съзерцавайки наниза им от Градската градина до центъра на града, хасковският поет Симеон Стоянов създава този красив текст.
Хасково е разположен в Южна България и е областен център. Намира се недалеч от границите с Турция и Гърция, което определя и ключовото му географско положение. През територията на Област Хасково минава най-бързият и пряк път, свързващ Европа с Азия и Близкия изток.
Любопитен факт е, че Хасково е на почти еднаква географска ширина с Рим (Италия), Барселона (Каталуния, Испания), Тбилиси (Грузия) и Чикаго (САЩ).
Южното географско положение на Хасково и близостта му до Бяло море, от което го отделят сравнително ниските склонове на Източните Родопи, както и лесното проникване на по-топъл въздух по долината на р. Марица, обуславят преходен климат между континенталното влияние от север и средиземноморското от юг. Средногодишната температура на Източнородопското предпланинско стъпало е 12,6°С. Зимата е мека и къса, лятото – дълго и горещо. Селските стопани недолюбват фьона през февруари, защото ранното затопляне подмамва ранноцъфтящите бадеми, кайсии, череши, но пък първият полъх на пролетта весели душите.
Територията около Хасково има типичен хълмист релеф. Като северно продължение на Източните Родопи географите справедливо я наричат Източнородопско предпланинско стъпало или Хасковска хълмиста област. Нейна западна рамка е височината Мечковец (860 м н.в.). Турското име Айдаа (Меча планина) кара местните да се усмихват. Защото по-известно у нас и в чужбина е името Аида, което все пак няма нищо общо с операта на Верди. Но височината е не по-малко важна за жителите на Хасково, защото е изворна област. Оттук тръгват реките Банска, Хасковска и Харманлийска. Бликат горещи минерални извори, тук се намират известните Хасковски минерални бани. Поради активната вулканична дейност, бушувала през терциера, в прилежащия към Хасково район има залежи на оловно-цинкови и други цветни метали.
История
7 - хилядолетната история на Хасково го нарежда сред най- старите селища в България. Според археолозите първото поселение на територията на днешния град е възникнало още в средата на новокаменната епоха /около 5 000 години пр. н.е/.
Работилница в Хасково в началото на 20 век
Благоприятното географско положение и климат от най- дълбока древност са били притегателен център за различни тракийски и славянски племена, които се заселват по тези земи. Към края на 8 век на територията на днешния квартал "Хисаря" южно от Хасково славяните изграждат ново селище, оградено с дебела крепостна стена. С разрастването му в началото на 10 век е построена втора укрепителна стена. Така преди 10 века възниква ранно средновековен град с типичните за онова време занаяти, военен гарнизон и значително по брой население.
През 11 век селището е унищожено до основи от византийските нашественици. Населението обаче остава тук и се заселва на другия бряг на реката и около днешния “Младежки хълм”. Хасково се възражда отново през второто българско царство при управлението на асеневци и шишмановци. Сред най- славните страници в историята ни е битката при хасковското село Клокотница, където през 1230 г. Иван Асен ІІ разбива вероломно нахлулия с войска епирски деспот Теодор Комнин.
Читалище Заря през 1929 г.
Падането на Хасково под османско робство поставя на изпитание неговите жители, но те не скланят глава. През 1872 г. Апостолът на свободата Васил Левски за втори път идва в града и създава таен революционен комитет начело с учителя Петър Берковски. Организацията обаче е разкрита и най- активните й дейци са заточени в Диарбекир, което става причина хасковлии да не подкрепят с оръжие избухналото през 1876 г. Априлско въстание. Въпреки това градът става плячка на вилнеещите башибозушки орди, които палят, грабят и убиват беззащитното население. Руско- турската война от 1877 – 78 г. донася дълго чаканата свобода. На 19 януари 1878 г. хасковлии посрещат с хляб и сол войниците на руския генерал Гурко. Заради тежките клаузи на Берлинския конгрес обаче града остава в пределите на т.нар. ”Източна Румелия”, която е васална на високата порта. Борбата за независимост и обединение с Княжество България не стихва нито за миг. В Хасково е изградена мрежа от революционните комитети “Единство”, които подготвят съединението на българия през 1885 г.
Хасково в началото на 20 век
Още в епохата на възраждането започва подем в стопанския живот на региона, в който главна роля играе прочутия по османско време Узунджовски панаир. Той събирал край хасковското село Узунджово стотици хиляди занаятчии и търговци от цяла Европа и Азия. В средата на 19 век разцъфтяват традиционните занаяти като кожарство и кожухарство, а в града се оформят цели занаятчийски и търговски улици с над 200 работилници и търговски кантори. Едно след друго в Хасково изникват новобългарски училища.
През 1858 г. се създава съществуващото и до днес читалище “Заря”, което е сред най- дейните местни културно – просветни средища. Въпреки появата на първите индустриални предприятия в периода до войните основен поминък на населението остава земеделието. Още в началото на 20 век Хасково се утвърждава като център на тютюневата промишленост.
Преминал през епохата на т.нар ”социалистическо строителство” и годините на демократичния преход днес хасково е един модерен, съвременен град с развита инфраструктура и лека промишленост.
Хасково днес
Забележителности
Монумент “Света Богородица”
Най-високата в света статуя на Света Дева Мария с Младенеца е издигната с почит, любов и признателност към Божията майка, покровителка и закрилница на Хасково. Монументът е открит през 2003 г. с водосвет от Н. В. Пр. Митрополит Арсений и е вписан в книгата “Рекордите на Гинес”. Изработен е от полимер-бетон и тежи 80 тона, а общата му височина е 32,8 м. От хълма, на който се извисява статуята на Божията майка, се открива запленяваща панорама на целия град. Притегателното излъчване на Монумент “Света Богородица” се допълва от изградения в основата му параклис “Рождество Богородично”.
Бисери на възрожденската архитектура
В град Хасково са запазени няколко къщи от 19 век - периодът на българското Възраждане. Тe впечатляват с оригиналната си архитектура, прекрасните дърворезби по таваните, стените, вратите, красивата декоративна украса в стаите. Хасковските възрожденски къщи са израз на повишените естетически изисквания на замогна-лите се занаятчии и търговци, на формиращата се в България по онова време буржоазия. Уредените от Регионалния исторически музей постоянни експозиции в тях разкриват съкровища от бита на хасковлии - смайваща смесица от селския, градския и европейския бит.
Регионален исторически музей - Хасково
Музеят в Хасково съхранява над 120 000 хиляди движими паметници на културно-историческото наследство, много от които имат изключитена стойност. Уникални колекции от праисторически, антични и средновековни материали от керамика, камък, желязо и стъкло оформят част от богатия фонд на музея. Сред най-интересните експонати са две от рядко срещаните в България чаши “Троянски тип”, датирани от I в. пр. Хр., едната от които е и символ на музея. Тук може да бъде видяна и изключително ценна колекция от антични и средновековни монети, наброяващи повече от
Сградата на театър „Иван Димов” има славата на една от най-красивите в България. Построена в началото на 20 век, тя е изцяло обновена през 2004 г. Основите на театралната дейност в града са поставени непосредствено след Освобождението през далечната 1879 г. от Антон Попов, изиграл важна роля не само в театралната история на Хасково, но и в историята на националния ни театър. С хасковския театър е свързано творчеството на много видни български артисти. Храмът на Мелпомена носи името на Иван Димов - един от най-добрите български актьори, играл и режисирал в Хасково.
Населен преди повече от 7000 години, Хасково съхранява и до днес своя дух. Богатият културен и спортен календар на града намира изява на сцената на комплекс “Спартак”. Уникалното съоръжение с капацитет от 3500 амфитеатрално разположени зрителски места и покрито сценично пространство от над 300 кв. м., дава възможност за удовлетворяване предпочитанията на публиката към различни по своя характер развлекателни и спортни прояви. През 2006 г. пред сцената на комплекса бе изградена ледена пързалка с площ от 600 кв. м., която привлича множество посетители.
Околности
Зеленото богатство на Хасково
Лесопарк “Кенана” се разпростира на 236.6 хектара и от десетилетия е любимо място за разходки на хасковлии. През целия парк преминава широка алея, която води до малко езеро и зоологическа градина. Парк “Ямача” заема площ от 500 декара в южната част на Хасково на едно от първите възвишения на Източните Родопи. Площите му са залесени с акация, червен дъб, ясен и иглолистни дървета. За любителите на еко туризма, в непосредствена близост до Хасково се намира планината Аида, където пътечките криволичат сред красива природа, а склоновете са осеяни с археологически останки от времето на траките.Александровската гробница
Гробницата край с. Александрово датира от IV в. пр. Хр. и е един от най-ярките паметници на тракийската култура. Открита е през 2000 г. от прочутия археолог Георги Китов (1943 - 2008г.). Внушителните й размери я нареждат сред най-монументалните гробници по българските земи. Изключително добре запазените стенописи обогатяват с нови данни представите ни за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, бит и облекло. В непосредствена близост до гробницата бе изграден огромен музей на тракийското изкуство в Източните Родопи, което превръща комплекса в атрактивен туристически обект.
“Успение Богородично” е най-голямата селска църква в България. Тя по удивителен начин съчетава в себе си елементи от християнството и исляма. Построена като християнски храм, през 1593 г. е била унищожена от Османската империя и на нейно място е издигната джамия. В началото на XX в. Турция връща сградата на България и започва преустройството й в църква. През 2007 г. храмът е основно обновен. Реставрирани са всички стенописи и икони. Резбован е иконостас, който се нарежда сред най-големите в страната. Поставени са впечатляващи витражи със сцени от живота на Божията майка.
Скалният град е най-известният археологически обект в България напоследък. Според проучванията, първите следи от живот на Перперикон са от преди 6 хиляди години през каменно-медната епоха. Вече в късно бронзовата и ранно желязната епоха древният град се превръща във внушителен култов център. Херодот разказва за прочуто светилище и прорицалище на тракийския бог Дионис-Загрей, намиращо се в Родопите. Неговата жрица била известна колкото ненадминатата Пития в храма на Аполон Делфийски. Римският историк Светоний добавя, че на Перперикон Александър Велики е узнал, че ще бъде господар на света...
Несъмнено край Татул е най-старото открито в Тракия светилище на обожествен владетел. Археологическите проучвания сочат, че става дума за самия Орфей - прочутия тракийски певец и герой, легендарен покровител на Родопите. Комплексът е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. Състои се от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място се заема от изсечен в скалата гроб, до който води тържествено стълбище - символичен гроб на Орфей, за да бъде той посредник между небето и земята, между боговете и хората.
Източник: материали от Интернет
Авторите на песента - поетите Ели Видева и Петър Ванчев и композитора Стефан Диомов
