За агресията
Агресията сред децата. Причините
Теодор Ангелов Тодоров
В днешно време отвсякъде ни залива информация за събития и случаи, в които неизменна част е агресията. Тя като че ли се е превърнала в част от ежедневието ни. На много хора вече дори не им прави впечатление. А тези, които все още я забелязват, започват да я приемат като нещо нормално, присъстващо в човешкия живот; нещо, към което трябва да се адаптират, за да съществуват нормално.
В речниците по психология срещу агресивност е записано: "социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесат повреди на хора или премети". Това, разбира се, е най-общото определение на личностното качество, което при съчетание с определени неблагоприятни за нас външни условия и обстоятелства, е предпоставка за това да проявяваме агресия във взаимоотношенията си.
И без да пренебрегваме схващането за агресивността в нейния широк смисъл, а именно като основната диспозиция, благодарение на която всяко живо същество получава удовлетворяване на своите базови жизнени потребности, не е трудно да забележим прекаленото й присъствие в структурата на личността на съвременния човек. Външното проявление на тази натрупана в себе си и превърната в личностно качество агресивност са всички актове на агресия, чиито наблюдатели сме всеки ден.
През последните години се забелязват и особено изразени актове на агресия и при децата. И не би могло да бъде иначе. Та нали всяко дете се ражда, без да има каквато и да е представа от света на възрастните, и попадайки в трудно обяснимите за него социални взаимоотношения, то, така да се каже, "попива" всичко видяно, чуто, почувствано. На базата на всичко, което наблюдава, детето формира и свой индивидуален начин, по който започва да общува с обкръжаващата го социална среда. Както отбелязва австрийската психоложка Данцингер, "агресивното поведение на децата е винаги подражателно". И точно тук идва най-точният отговор на въпроса, касаещ причините за агресията при децата.
Какви, ако не агресивни, ще бъдат децата, отгледани от агресивни родители, децата, израснали в едно преобладаващо агресивно общество. Те всеки ден още от най-ранните си детски дни виждат грубостта вкъщи, суровостта на отношенията между родителите, най-често възникнала поради материални или финансови затруднения. Те всеки ден виждат насилието на улицата и искат или не, им се налага да си изработят механизми, с които да му отвръщат и да защитават себе си. Не стига това, ами и детските филмчета и една голяма част от най-популярните компютърни игри също са пропити от жестоки битки и кръв.
Агресията е навсякъде около съвременните деца. Нормално е те да са агресивни. И ако искаме да открием причините за това и да сведем до минимум тяхното проявление, трябва да обърнем внимание на агресията в действията на възрастните, защото детската агресивност се корени именно там.
Агресията не ражда любов
Стилияна Величкова
Днес българите живеят в необичайно екстремна ситуация. И по тази причина реагират с груби взаимоотношения и с отчуждение. Особено ако това се случва в детска възраст. Какво явление е агресията? Агресията означава да нараниш някого с действия или думи. Тази жестокост понякога може да завърши фатално с убийство или дори самоубийство. При младите хора – юноши и девойки, хормоналното равновесие е в процес на регулиране и ако се получи дисбаланс, той "избива" в поведението им. Това е една от причините децата в пубертета да са трудно разбираеми.
Агресията не е случайна изява, една от причините за нея е отхвърлянето на даден човек. Децата често са свидетели на нетолерантност, на застрашително поведение, а за съжаление това поведение се заучава и копира от тях. Защото претърпелият нечия агресия след време ще отреагира също с агресия, на друго място и спрямо друг човек. И така се получава верига в цялото общество. Стига се до там, че ако им се случи нещо добро и хубаво, са безкрайно изненадани от това.
Обществото ни е твърде нечувствително дори болно, щом допуска това да се случва. Ако родители и учители се вглеждат по-внимателно в децата, сигурно ще открият някакви симптоми на безпокойство. Всички се тревожим, когато се случи нещо лошо, а после скоро го забравяме. Липсата на толерантност към децата, към по-слабите, към немощните, към болните също е критерий, че не сме наред, че не сме здраво общество. Децата запаметяват модела на родителското поведение. В семейства, където има постоянни конфликти или детето слуша изявленията на вечно неудовлетворените от живота възрастни, расте човек с предстоящи в поведението си проблеми.
Дано в бъдещите години обществото да даде възможност на родителите да създават на децата си друга атмосфера – преди всичко на сигурност.
Да не забравяме, че и децата, за които са полагани изключителни грижи, също излизат от нормата. Прекалените грижи и опекунство правят детето неуверено, нестабилно. То не може да направи точна оценка на заобикалящата го реалност. Трябва да се отделя повече време и внимание на децата, не да се "откупува" дължимият контакт с тях с някоя играчка, с дрешки или други подаръци. Ако се посветим да децата си, ако им покажем, че ги обичаме и разбираме, ще ги подготвим за този естествен и неизбежен преход от детството към зрелостта. Така те няма никога да познаят агресията, защото обичта поражда обич, любовта – любов, а агресията ражда само агресия. Това трябва да бъде лозунг на всеки човек, решил да бъде родител.
В някои случаи различното поведение означава „Обърни ми внимание!”. В друг случай това пък е зов за помощ. Тогава трябва да се потърси и помощта на специалиста, преди да се е случило нещо наистина фатално и непоправимо.
Агресивността при подрастващите
Цветелина Стойчева
Агресивността води началото си с появата на човечеството. Агресивността винаги е съществувала в природата, но в степен, която е необходима за оцеляването на даден човешки или животински индивид. В умерени количества тя е допустима - за оцеляване, защита, преодоляване на нападение. Но когато надвиши границите си на проявление, агресията става опасна. Агресивността се характеризира с използването на сила с цел да се нанесат повреди на хора или предмети, т.е. агресивността се проявява в ситуации на силен афект. В тесен смисъл агресивността е войнствен характер на човека. Или иначе казано науката определя по този начин агресивността. А как я определят, разбират и оценяват подрастващите? Разбират ли пълния смисъл на това понятие, сложността и опасността, когато проявяват агресия?Тези поредици от въпроси вълнуват цялото общество, търсейки отговора на това анормално налагане в цялостното поведение на децата. Поведение, което за съжаление се превърна като съвсем нормален начин на живот. Агресията до такава степен се вкорени в живота на децата, че за тях е съвсем нормално да наругаят, да се сбият, да се противопоставят на по-възрастни от тях, дори и да посегнат на учителя си. И защо - защото се чувстват велики, силни, можещи, знаещи, т.е. се надценяват до крайност. Но те са уверени - нещо, което техните родители не са познавали на техните години.
Много хора приписват вината за агресивноста у децата на масмедиите. Това до известна степен е така, но защо никой нищо не споменава за задължителното родителско възпитание, за което с всеки изминал ден се убеждавам, че освен изкуство, то е и отговорност, която малко хора в днешно време могат да поемат. За съвременния родител добро възпитание значи да осигури задоволително материално положение на детето си. За каквото и да говорим, пак стигаме до момента за материалното - пак се въртим в един порочен кръг, в който всичко е пари - в който, ако имаш пари, можеш да си купиш всичко - дори и щастие. Никой не говори за духовност - може би защото неуморно робуваме на материалното, където чувствата са излишни.
Защо не се усмихваме вече, защо всяка усмивка е фалшива и зад нея се крие користта и защо не осъзнаваме, че този фалш се разбира отлично от детето до нас - то вижда, чува и разбира всичко. И после се питаме с почуда защо детето не се усмихва, защо е намръщено, защо - след като има всичко. Да, всичко, ако това всичко бяха само парите. Но детето иска емоция, иска да я получи от своите родители, а не от "чаша сок".
Дали акселерацията, начинът на възпитаване или по-точно отсъствието на възпитание доведоха до този глобален национален проблем и какво спомогна за отприщването на тази агресивна вълна сред подрастващите? Въпросите са много, отговорите са различни, защото всеки изхожда от своята гледна точка. Но основната причина за конкретния проблем е развитието в световен мащаб. Да, развиваме се стремглаво във всяко едно отношение, но къде е моралът, къде са нормите, къде са ценностите? Там някъде, сред технологичните изобретения, сред научните постижения, сред блясъка и кича на новите неща, които уж улесняват живота ни или по-точно го преобразяват до степен, в която несъзнателно робуваме на купчина метал и полиетилен. Живеем във време на технологичен прогрес, което ни убеждава в това, че материалното е на първо място, а за човечността няма място. И ето оттук идва проблемът за главомолно настъпващата агресия сред децата в нашето общество. Те не се възпитават в унисон с моралните норми, никой не им обяснява, че преди всичко трябва да бъдат хора, а не злодеи. Та нали това е нашата човешка природа. Нали затова сме създадени хора. И защо търсим вината в децата. Те са просто деца, раждат се добри и в същото време търсят модел на подражание - възрастните. И когато видят, че той - големият човек, на когото подражават, говори злобливо, прави непристойни неща и какво ли още не, какво трябва да чакаме да стане - детето, което възпитава да бъде мило, добро и спокойно! Не - то просто ще бъде прототип на своя родител!